Feeds:
Публикации
Коментари

Archive for the ‘СТИХОТВОРЕНИЯ’ Category

(още…)

Read Full Post »

(още…)

Read Full Post »

(още…)

Read Full Post »

(още…)

Read Full Post »

(още…)

Read Full Post »

Утро нежно пак земята гали
и светът сладко, леко се събужда.
Лъчите кротко пак в стаята са се събрали,
глътка светлина е истинската нужда.

Свежестта загрижено мечта обгръща,
утринната светлина искра родена ще изкъпе,
човек любим човек прегръща,
отминала сълза в добрина сърцето ще окъпе.

Слънцето като дете с облаците си играе,
вятърът е свежа и пречистваща река,
светлината днес успешен ден вещае
и отпива жадно капки весела роса.

Автор Мартин Търпев

Read Full Post »

Ако копнеете за сгряваща магия,
за течен цяр за гърлото и за душата,
за компания гореща на вашата салата,
сипете смело в чашата ракия.

Ракията е питие за познавачи.
Като жарка лава, бавно тя по гърлото се стича.
И на страстните, но опитни пиячи,
кара сърцето игриво през очите да наднича.

Ракията е истинско вълшебство в чаша.
Родена от плодове сочни и добре узрели,
тя превръща се в искряща радост наша
и сгрява ни преди микробите да са ни разболели.

С ракия нека да завършим всеки чуден ден.
С ракия да се поздравим ние вечерта.
Тя е течната поезия, от която сладко аз съм опиянен.
Тя побеждава зимния мраз чак до сутринта.

Светли хора произвеждат това чудо на Земята.
Зареден добре за зимата, спокойно вечер ще си пия,
вдъхновено ще превръщам в слънце аз душата,
благодарен за живота и за нея – магията Ракия.

Наздраве!

Посвещава се на всички любители и производители на това вълшебно питие!

Автор Мартин Търпев

Read Full Post »

Аз познавам своята ценност

и уверено градя нея сега.

Моят егоизъм храни духа на успешност,

моят разум покорява за мен реалността.

 

Аз съм свободен сега да изграждам,

да изграждам своята личност с добър материал.

Воден от ценността си семената на успеха смело посаждам,

рационално увеличавам плодотворния свой потенциал.

 

 Производителен ум резултати създава,

в логична последователност те се подреждат,

егото ми голямо желания път силно огрява,

а мечтите съкровени заговорнически ме вече поглеждат.

 

Гордостта извор е на нова сила.

Изискванията са изграждащ духа ми мотив.

От тях амбицията се е с устрем родила,

а в себе си трупам актив след актив.

 

Изграждам се, изграждам се аз егоистично,

живея воден от разумен и свой интерес.

Нося в съзнанието нещо истински ценно и лично –

една свята увереност в моя стремглав човешки прогрес.

 

 

Автор Мартин Търпев

Read Full Post »

Метъл риф в поведението ми сякаш звучи,

в електричество къпе се моето сърце,

като бунтарски гръм всяко решение трещи,

свободен порив носи ми щастието в ръце.

 

Аз съм метъл и крещя,

аз съм метъл и стъпвам тежко,

конформизма с остър ум ще победя,

смятам послушанието за глупаво и смешно.

 

Не се страхувам аз от болката свирепа,

пречиствам се от нея с огъня на бунта в мен,

руша всяка изкуствена стена, нелогична и нелепа,

със свободен ум живея твърд и вдъхновен.

 

Дио пее в моята душа,

жив е в спомена с дълбокия си глас,

казва ми даже в тъмното да бъда аз дъга

и право в сърцето ме зарежда всеки тежък час.

 

Раят и адът са в живота братя.

Важно е да имам чисто своя аз посока,

да я следвам без да мисля за съдбата

и нарушавам натрапените правила, изстискващи живота.

 

Рок дете е моята личност,

закърмена с твърдостта на металния звук.

Намерена в сянка и отричаща всяка типичност,

тя гори и създава своята стойност напук.

 

Страха от различността Джудас Прийст във мене взривяват,

те носят ми мощен гръм и освобождаващ крясък,

с мелодия революционна уникалността в мен вдъхновяват,

защитена и свободна тя намира своето място с гръм и със трясък.

 

Номерът на звяра е отпечатан на моето сърце,

като знак за Желязна девица, неомърсен от примирение.

Изисква той своето и към битка смело зове,

приветства само едно – независимото мое решение.

 

Хеви метъл песен е животът ми,

дълга и заредена с енергията на смелостта.

Тя в бунтарски ритъм тресе душата ми

и разказва с плам за личността.

 

 

Автор Мартин Търпев

Read Full Post »

Тихо навън вали дъжд свеж и летен.

Той грижливо носи приспиващо успокоение.

Между капките може да бъде разчетен,

че ражда на чистотата свежото отражение.

За небето това са сълзи

от събрала се в него тъга,

но за нас са цветни мечти,

надничащи иззад усмихната, ярка дъга.

Спи вече тихо земята навън,

покрита с одеало от свежа лятна вода.

И потънала в дълбок призрачен сън

възстановява святата си, чиста душа.

За небето това са сълзи,

може би заради подла лъжа.

То гледа надолу с мрачни очи,

но вижда само плътна мъгла.

Ухае силно сега свежестта.

Водата стича се нежно по всички листа.

Усеща се вече на природата мъдростта.

Чисти са наште познати места.

Автор Мартин Търпев

Read Full Post »

Older Posts »