Понятие за инфлация и инфлация в понятията

Наблюдава се все по-засилена инфлация на понятията. Тя се състои в широката употреба на всякакви понятия във всякакви контексти, която обезценява използваните понятия.

Последните губят плътността си.

Размиват замисъла си.

Стават все по-кухи.

С идеята да угодят на разнообразните приложения, понятията се разтеглят драматично. А с времето това разтегляне води до изтъняване на замисъла им. Понятията започват да се ползват във всякакви посоки, а тази загуба на фокус води и до загуба на смисъл.

Така стигаме до иронията, че интензивната употреба на едно понятие нанася непоправими щети именно върху употребата му.

И по-точно – върху адекватността на тази употреба.

Това се случва например с понятието Егоизъм. Маса хора обичат да говорят и пишат интензивно за егоизма.

Изглежда им интелектуално.

Философско едно такова.

По тази причина, вместо да изяснят замисъла в понятието Егоизъм, те правят обратното: замъгляват го, за да могат да окачествяват като „егоистични“ всякакви действия, спрямо целите си.

Например:

• Да си алчен задник, който се възползва от хората около себе си, без да им дава нищо в замяна, е „страаашно егоистично“

• Да спестяваш пари и да заделяш средства от печалбите си, за да инвестираш в развитие на бизнеса си е „капиталистически егоистично“ и „гадно, злокобно, аморално, асоциално“

• Да се грижиш за здравето си, чрез добра храна, редовни тренировки, еко практики е „здравословно егоистично“

• Да поставяш близките си хора и най-вече децата си на първо място, пренебрегвайки „другите“ е признак на „нормален, натурален егоизъм“

Сега… Чакайте малко… Да изясним…

В крайна сметка кое е егоистично?

И всъщност егоистичното хубаво или лошо е?

Категорични отговори на тези въпроси от страна на тълпата инфлуенсъри, блогъри, публични личности, журналисти, ТВ звезди и прочее „мъдреци“ няма да получите. Няма, защото тези хора нямат отговори.

Но по-важно…

Защото и не търсят отговори.

Тяхната цел не е в това да създават смисъл и разбиране, а в това да трупат точки, чрез

Създаване на съдържание.

Дааа, днес сума ти хора се надпреварват да бъдат гига-мега-ултра-топ създатели на съдържание.

Колкото повече, толкова по-инфлуенсърско.

В името на тази цел понятията всъщност трябва да бъдат олекотени. Тежките, плътни, пълни с ясен и категоричен замисъл понятия предполагат търсене на адекватен контекст, в който да бъдат разположени.

А пък това е… мъъъчна работа.

Изисква мислене.

А и не е много удобно, понеже не позволява току-така да изпльокаш някоя сложна дума, за да покажеш колко си интелектуален, интелектуалски и интелигентно интелектуалистичен.

Затова всъщност инфлацията на понятията се толерира.

Само че възниква проблем…

Понятията не са неутрални по отношение на мислите и заключенията

Много хора сякаш си представят, че въздействието около понятията е механично и върви само в една посока – един човек залага какъвто смисъл желае, а друг декодира понятието, ползвайки зададени ключове и така неговият буквално и пряко значение се влива абсолютно непроменено в съзнанието, а смисълът се възприема механично и без нюанси. Сякаш се влива някак неутрално към контекста, изпозваното понятие, разбиранията на общуващите страни…

Това е и причината някои хора да смятат, че не е важно да изясняваме понятията, а само да ги употребяваме. Че самата употреба е изворът на смисъла.

Който смисъл някак си се предава неопетнен, без значение от разбирането на понятията.

Ако беше така обаче, всъщност точно употребата на понятията щеше да е изключително объркваща. Няма как да разбираме който и да е език, ако преди това не знаем, че боравим с някакъв фундаментален смисъл, който се разбира и от двете страни и който се вгражда адекватно в ползваните понятия. Например единствената фундаментална причина да научиш и употребяваш думата Cup съществува, само ако разговаряш с друго същество /англоговорящ човек/, което има фундаментална представа за предмета Чаша и неговото предназначение. Ако ние, хората, се различавахме така драматично в замисъла зад понятията, както в самите понятия, общуването щеше да е силно затруднено. Така можеше да стигнем до абсурдното схващане, че едно понятие има смисъл, доколкото няма /ясен/ смисъл.

И вместо думи, в много ситуации щеше да е по-ефективно да ползваме жестове и мимики. Примерно да изиграем сцена на пиене на вода с чаша и да направим жест за молитва, вместо да изречем „Сипи ми вода в тази чаша/Give me water in this cup.

Необходим ни е обаче здрав фундамент

„Мисленето не може да търгува направо с понятия и метафори. Трябва му базисна валута, която да изразява абстрактните понятия“ подчертава лингвистът Стивън Пинкър.   

Тази валута обаче не е неутрална към смисъла, който оформяме в съзнанието си. Всяко понятие отключва определена мрежа от асоциации, които насочват мисленето и действието в конкретна посока. Освен преносител на смисъл, всяко понятие е и строител на смисъл. Понятието дава аспект, вкарва нюанс, намеква връзка с цяла тематична линия – и така допълва смисъла. Едно си представяме, когато наречем някого спестовник, а друго, щом го наречем скъперник, макар че директният и буквалистки подкод към понятието ни насочва само към „Човек, който задържа повече средства при себе си“. Ползваните понятия с техния специфичен контекст формират определено мислене и възприятие за реалността. Дали последните ще бъдат адекватни до голяма степен зависи от това дали ще изясним реалното богатство в значението или ще допуснем инфлация.

Инфлацията обърква действията

Защото обърква разбирането.

Естествено, че когато едно понятие виси във въздуха, поддържано от интензивна, но хаотична употреба и „духано“ във всякакви посоки, няма как да се получи устойчиво разбиране.

За да се разбираме, е необходима мрежа от адекватно натрупани асоциации, която да стабилизира дълбокия смисъл на понятието. Става дума за преносимият контекст, който образува живата му плът. Именно с него работят копирайтъри, журналисти и блогъри, за да изградят подходящите метафори, с които да оцветят посланията.

И понеже мисленето, обогатяващо контекста, е фундамент, много от тези метафори се превръщат в органична част от езика. Използваме ги натурално, без да се замисляме. Казваме например „Лятото идва“ или „Преследват ме много крайни срокове“, без да е проблем да разшифроваме адекватно смисъла. Знаем, че става въпрос за скорошна промяна в климата, а не за буквално пристигане на нещо, което се нарича Лято. Ясно ни е, че събеседникът ни има много задачи, които трябва да бъдат решени скоро, а не си представяме, че някакви оживели часовници и to-do бележки го следват по петите.

Както подчертава и Стивън Пинкър, горното означава, че „научаването и използването на понятия и метафори предполагат боравене с един по-дълбинен слой на мисленето.“. Този слой е наситен с инструменти за извличане на заключения, свързани с фундаментален смисъл за човека. Това е в основата на адекватното мислене, адекватното общуване и адекватното действие.

Трябва да стигнеш до някакъв фундаментален смисъл, който е изворът на идеята ти, за да я изразиш адекватно. Дори в последното изречение е демонстрирана тази необходимост. За да разберете метафората „Извор на идея“, ПРЕДВАРИТЕЛНО трябва да разполагате с понятие за извор. То трябва да съдържа адекватна мрежа от асоциации, намекващи представи като източник, фундамент, начало, израстване, бликане, автентичен, натурален създател и прочее… Колкото по-богата, логична, релевантна, стройна и използвана е тази мрежа, толкова по-органично идват разнообразните метафори, свързани с дадено понятие. Например вече изразът „Лятото идва“ изобщо не ни се струва странен. Даже не ни се струва метафоричен. Съвсем естествено и без да се замисляме го ползваме – особено щом настъпи Май месец и времето се затопли чувствително.

Тази органична употреба всъщност доказва, че дълбокият смисъл, че преносимият контекст е в основата на разбирането на понятията – особено на по-абстрактните. Ние боравим предимно с него – а не с откъснатите звуци и знаци. Даже не и толкова с буквалните речникови дефиниции на понятията.

Затова е важно да изясняваме постоянно дълбокия смисъл във всяко понятие. Понятието Инфлация обаче не е изяснено категорично. Затова спрямо него се задейства компенсаторният механизъм на объркания ум. Хората си представят някакво набъбване, надуване, напомпване, но не вникват във връзките в сърцевината на явлението.

По тази причина и не стигат до извора на това явление.

Вместо това отиват до магазина, виждат че цените на благата са нараснали и пришиват към това нарастване представата за Напомпване и оттам за Инфлация. Така много коментатори, журналисти и анализатори започват да вярват, че боравят с отговарящо на реалността определение за инфлация, но това е заблуда. Нещо като зрителна измама. На практика това, с което те боравят е

прякото възприятие

на най-очевидното

и крайно последствие.

Ако не беше опиянението, причинено от тази инфлация на понятията, всеки със здрав разум щеше да се фокусира върху факта,

че няма как

цените просто

да се надуят

внезапно и синхронно.

В реални пазарни условия това е невъзможно. Причините са много, но някои са фундаментални. Цените са разменни съотношения между блага. Потребяваш едно благо и това променя употребата ти на друго благо – казано най-най елементарно. Потреблението обаче не е никак синхронно. Някои блага се допълват и потреблението на едното „тегли“ потреблението на другото – като например поръчките на онлайн маркетинг услуги „тегли“ потреблението на копирайтинг услуги, което пък от своя страна подсилва потреблението на дизайнерски услуги за уебсайтове. Други блага пък се заместват и потреблението на едното „изтласква“ потреблението на другото – например развитието на всякакви онлайн магазини почти ликвидира нуждата от редовно издаване на хартиени каталози.

Така цените се променят в различни посоки, отразявайки промените в условията, в които живеем и в оценките ни на алтернативите.

Разбирането за тези процеси дава повече плътност на понятието Инфлация, която ориентира мислите за това явление. За да имаме общо и продължително покачване на всички цени – особено в комплексната съвременна икономика – е необходим някакъв ВЪНШЕН ФАКТОР на влияние. Пазарният процес сам по себе си не може да предизвика и поддържа инфлация.

Ако в някой сектор цените са неоправдано високи, това ще е свързано с насищане на „пространството“ с излишни пари. Компаниите ще наливат пари в не толкова продуктивни процеси, а потребителите ще харчат парите си за не толкова атрактивни блага. В такъв случай пазарът ще покаже това „пространство“. Ще се появят конкуренти, привлечени от високата рентабилност, нишите ще се запълнят, потребителите ще пренасочат парите си, а балансите на „предобрилите“ компании ще засветят в червено. Това ще е знак Стоп на досегашните бизнес практики. Заместващите се предложения ще балансират цените, а допълващите се ще ги съчетаят в някаква адекватна пропорция. Няма как оценките всички предложения на пазара да се движат синхронно. В крайна сметка нали говорим за избор на алтернативи? Избираш едно, отказвайки друго.

Инфлацията обаче замъглява този избор и така обърква действията. Почти всеки проект започва да изглежда печеливш – което, погледнато по-философски, е абсурдно. Няма обаче надежден начин да откроим печелившите от губещите проекти, понеже инфлацията е объркала цените, лихвите по кредитите /които на практика също са цени/ и съответно икономическите изчисления.

А оттам обърква и действията.

В икономически смисъл по-конкретно действията на предприемачите.

И причината е същата – объркване в разбирането. Както понятието Инфлация се възприема повърхностно и се ползва хаотично, така и явлението Инфлация подменя представата за реалността на повърхността и предизвиква хаотични инвестиции.

И обратно: Както явлението Инфлация поддържа безумни бизнес проекти, така понятието Инфлация ражда абсурдни схващания за реалността.

А в обърканата глава хвърчат всякакви схващания

Всеки сериозен журналист, лингвист или копирайтър знае, че пълноценното разбиране изисква адекватна структура фундаментални понятия. Трябва да си наясно с елементите от реалността и с техните логични съчетания, за да изразиш някакъв смисъл.

Дори когато ползваш метафоричен език, изборът на изразни средства стъпва на някакво адекватно схващане за връзките между идеите. Например в слогана на компания за минерална вода Аделма „Прясно изцедени ледници“  е заложено на връзката между ледници и плодове, защото и двете могат да са източници на течности, които пием. Така придобилата в контекста на рекламното послание адекватност връзка естествено подсилва посланието за свежест, свързано с рекламирания продукт.

Нисан пък казват „Животът е пътешествие, наслади се на пътуването“, стъпвайки на базовата за човека метафора Времето е движение. А тя се опира на вътрешното ни усещане за това, че някак ние и настоящето отиваме към бъдещето. iPhone също използват идеята в метафората „Времето е движение“, за да подчертаят революционното усъвършенстване на технологията в новия модел iPhone 12 PRO и го окачествяват като „Скок в бъдещето“. Изразът нямаше да е наситен с такава драматичност, ако на базово ниво не го свързвахме с асоциации като Рязка промяна, Внезапен и значим напредък, Иновативните технологии носят нови възможности и променят света…

Именно метафоричният език е най-яркото доказателство за значимостта на изяснените асоциации и връзки в значението на всяко понятие. Този език е така залегнал в мисленето ни, че ни ориентира за действителността и без да усещаме, че го използваме. Както в момента впрочем. Не ми е необходимо специално замисляне върху факта, че реално едно доказателство не излъчва светлина и съответно не може наистина да бъде ярко. Само че фундаменталните схващания за двете понятия – Доказателство и Ярко – са толкова познати и вградени в мисленето, че съчетаването им е естествено. И така се ражда адекватната метафора. Едно добро доказателство изпъква, отличава се и дава основание за доверие. Яркият блясък на предметите пък също ги откроява пред погледа и загатва техните чистота и класа.

В употребата на понятието Инфлация обаче често липсва връзка с фундаменталните схващания за икономическите процеси. ТВ и радио водещи, интернет коментатори, банкери, икономически анализатори говорят за инфлация по всякъв повод, във всякакъв контекст и с разнообразен смисъл – стига да има някаква бееегла връзка с цени и тяхното покачване. А фундаменталните причини за последното… На кого му пука за тях?

Така цялата асоциативна мрежа на понятието Инфлация остава непрецизирана в контекста на коментарите. Затова инфлацията си свързва с всякакви видими последствия от про-инфлационната политика на правителства и централни банки – като увеличаване на цени и балони.

И като споменах политика ето поредния абсурд…

Изглежда инфлацията се възприема едновременно като таргет, инструмент и показател за успех – според случая

Заради изпразването на това понятие от структурирано съдържание и адекватен преносим контекст, правителства и централни бланки си позволяват да ни облъчват с версии на следното – за мен абсурдно – послание:

„Правителството и централната банка предприеха политика на инфлация, с която да провокират инфлацията да навлезе по-сериозно в икономиката, за да се случи така очакваната инфлация, която ще бъде отчетена през целевите нива на инфлация.“

Или…

„За да постигне таргета си от…% инфлация ФЕД/ЕЦБ възнамерява да създаде още инфлация на финансовите пазари, като разшири обхвата на проинфлационната си политика. Предстои отчитане на темповете на инфлация през следващото тримесечие, за да се определи нуждата от ускоряване на инфлацията. “

Абсурдността на такива съждения произтича пряко от непрекъснатото сменяне на разбирането за инфлация – веднъж като „Покачване на цени“ и втори път като „Печатане на пари/Вливане на ликвидност“. Веднъжкато цел и втори път като средство за постигане на целта. По принцип в реалния свят предприемачите констатират промените в цените и ги използват като сигнал за това в какво и колко да инвестират. Абсурдно би било да си представим адекватно бизнес изчисление, при което предприемачът задава размера на инвестициите и желаните цени, които да образуват целевите печалби, а след това да ползва постигнатия счетоводен резултат като показател за рентабилността на бизнеса. Също толкова абсурдно би било предприемачът да раздава пари на клиентите, с които последните да извършват покупки, повишавайки цените на продаванете блага, а накрая той да отчита печалба за бизнеса.

Тази абсурдност на политическата сцена обаче е нарочно търсена.

Нещо като артистично причудлив театрален похват.

На политическо ниво не съществува възможност за адекватно икономическо изчисление. Не го казвам аз /кой съм аз???/, а титани като Лудвиг фон Мизес и Мъри Ротбард. По тази причина е невъзможно за политически организации – а ФЕД и ЕЦБ са именно такива – да калкулират адекватни показатели, насочващи икономическите им политики. Затова общо взето просто си печатат.

Така обърканото понятие Инфлация и нелепите тавтологични съждения, покрай него, раждат още един абсурд. Държави и централни банки сливат цел със средство, показател за резултатна политика със самата политика, а оттам и белези за успех с използвани инструменти.

Тоест, казано съвсем просто, излиза, че правителства и централни банки

• веднъж създават пари от нищото

• след това тези пари изкуствено вдигат някои цени и обороти на финансовите пазари,

• което пък служи като показател, че икономиката се задвижвала и съответно имала нужда от още пари, за да се ускоряла инфлацията.

Интересно е, че, ако резултатите са обратни, изводът на политици и централни банкери за адекватните мерки е същият:

• създават пари от нищото

• след това тези пари се задържат в системата, защото хората се страхуват да харчат, заради изкривената икономика,

• поради което политици и централни банкери решават, че ще налеят още пари, за да се ускоряла инфлацията.

С две думи „Ще си печатаме и това е“. Така се получава като имаш неизяснено понятие, което може да има всякакви употреби.

Единствен лъч здрав смисъл вероятно може да се търси в обещанията на политици и централни банкери да ни пазят от „прегряване на икономиката“. Но как да вземеш насериозно обещания на хора, които ползват прекия израз на собствената си политика, като доказателство за ефекта от тази политика? Когато ФЕД или ЕЦБ напечата някакво количество пари и изкуствено ги пусне в обращение, ми се струва тъпо после да тълкува реакцията на финансовите пазари в отговор на това количество пари като раздвижване на икономиката, изискващо допълнително печатане, „за да се задържал оптимизмът на пазарите“. Малко е като да дам на клиентите си пари, с които да ми платят за копирайтинг услуги, които им извършвам.

Все ми се струва, че оптимизмът на пазарите би следвало да е свързан с натрупване на реално богатство. Тоест мисля си, че вместо да се въртим във финансови тавтологии, е по-рационално да прокарваме адекватни пътища за устойчиво развитие. Да спестяваме, да натрупваме, да инвестираме в съответствие с първите, а накрая да потребяваме разумна част от плодовете на инвестициите си, за да продължим развитието. Някак не като кръг, а като умно насочен път си го представям икономическото развитие.

Разбира се, Кейнс може винаги да се покаже отнякъде и да обяви, че математическият му модел показвал, че това изкуствено предизвикано раздвижване всъщност ни прави по-богати – поне в краткосрочен план. Но… сериозно ли???

Според мен е важно най-накрая икономистите в света да поразсъждават по-единно и най-вече по-трезво. И така да стигнат до едно издържано и градивно за анализите

Понятие за инфлация.

Автор Мартин Търпев

Реклама