3 аспекта на Еврозоната, които не се коментират публично

Темата за приемането на еврото в България се разгорещи през последните седмици. Разгорещи се, заради изпълнението на „Продължаваме промяната“ в стил ГЕРБ. Харвардите опитаха да промушат въпроса по-скрито, както Бойкоборисовците направиха преди години.

И започнаха спорове.

Кои по-интелигентни, кои по-аматьорски, кои направо дърварски. Еврозоната е представяна или като Светая светих на икономическото развитие или като Новия прозападен демон.

Според мен, нито едната, нито другата гледни точки са издържани. Неадекватността на цялата врява е, че тя заглушава задаването на основния въпрос. Който въпрос иначе е близко до акъла.

В какво по-точно се гласим да влизаме?

Фундаменталната идея на Еврозоната

Изобщо не се правя на експерт. Напротив, за да не бъда обвинен, че се надувам с фермани по дълбоко експертна тема, ще съм позорно лаконичен. Казвам позорно, защото – като всяка фундаментална идея в икономиката – идеята на Еврозоната е препълнена с дискусионни нюанси. И манията за по-кратко и лаконично обяснение ще доведе до дълго лутане из нея.

Но това иска негово величество съвременният Digital читател.

Та, фундаменталната идея на Евризоната – през моя поглед и представена мега опростено –  се разгръща в 3 аспекта:

• Номинално и масово олекотяване на задлъжняването: Идеята е държавните и спекулатските дългове синхронно да се монетизират. Тооест – отново опростено – понеже държавата не акумилира реални частни спестявания, нейните мащабни кампании – като например позеленяване на планетата или военни мероприятия – изискват допълнително извличане на реално богатство от хората. А понеже то върви и с повече въпроси и дебати в обществото, за политиците е добре да става по-неусетно. Чрез инфлация – печатане на парични заместители. Произвеждаме, правителството по дефиниция изтегля част от създаденото реално богатство, напечатва си валута/парични заместители и изтегля по-голяма част. Цените се вдигат в отговор на намаленото реално богатство и политиците казват, че „бизнесът е алчен“. Тази схема силно се дискредитира, ако има самостоятелни национални валути, защото някои народи може демократично да притиснат местните политици да оскъпят валутите – с борд или стоков стандарт – за да съхранят спестяванията на гражданите. В Еврозоната тази политическа заплаха пред инфлацията изчезва. Печатането на еврата зависи от отдалечената ЕЦБ – а тя се води политически независим, отделен и наддържавен орган. Нищо, че прави точно това, което искат европейските политици.

• Инфлация, вместо икономически растеж: Фундаментално ЕЦБ работи в чисто количествена парадигма. Банката заявява, че „ще държи инфлацията под контрол“, имайки предвид, че това изисква „да се покрият всички аспекти на нашата монетарна политика в рамките на нашия мандат, който е да се поддържа ценовата стабилност“, както и че „хармонизираният индекс на потребителските цени остава подходяща мярка за оценка на постигането на целта за ценова стабилност“. A също и „Главната цел на ЕЦБ е ценовата стабилност . Ценовата стабилност е най-големият принос, с който монетарната политика може да допринесе за икономическия растеж“ С други думи и като вкараме малко контекст, ЕЦБ ни казва, че еврото е посветено на поддържане на дадено ценово ниво в Европа. Изчезва концепцията за повишаващите се и падащите цени като сигнал за разпределяне на приоритетите. В Еврозоната всички цени трябва да се повишават, без значение от оценките на потребителите и от ефективността на бизнеса – това изглежда е възгледът на ЕЦБ за икономически прогрес. Като се разровим малко в темата лесно ще стигнем до извода, че този таргет е чисто количествен. ЕЦБ не работи на пазарен принцип – никой европеец не оценява работата на банката на пазарен принцип и не избира доброволно услугите й. Цените в реалната икономика са израз на оценките на свободните европейци към реалните блага – смартфони, компютри, храна, автомобили… Оценките обаче в същината си не са количествена променлива. Няма мерна единица за човешка оценка и не мога да кажа например „Аз оценявам този лаптоп на 300 единици удовлетворение, които той ще ми донесе“. Ето как количествата евра са абсолютно откъснати от реалните икономически процеси. В рамките на тези процеси хората ОЦЕНЯВАМЕ ефективните решения и подходящите количества и превръщаме оценките си в цени. Не измерваме единици удовлетвоения. Така ЕЦБ става континентален извор на объркани икономически изчисления. Които пък превръщат евро инфлацията в поскъпване на благата и подкопаване на ралния икономически растеж.

•   Общ валутен център, вместо пазарни цени на различни валути: Идеята на еврото е Европа да постигне една доста стара цел на политическите системи. Установяване на общ валутен център, чрез общ валутен деноминатор. Тази цел е абсурдна и през десетилетията е водила до много икономически сътресения. Основният проблем е, че еврото е точно обратното на, например, златото като база. Златото е реално благо. То привлича собствено търсене, защото пряко се цени от хората . Тоест стойността му не е само разменна, а и пряка. Златото има и непарична употреба, произвежда се с реални ресурси и се цени и през тази призма. Еврото е фиатна валута. Няма непарична употреба, произвежда се без кой знае какво извличане на реални ресурси и се цени САМО през призмата на размяната. Следователно всяка сума евро автоматично и напълно става иск към реални блага – смартфони, лаптопи, книги, хранителни продукти, дрехи, апартаменти… А пък от това излиза, че абстрактната хипотеза в основата на Еврозоната е, че има някакво Общоевропейско благо, на стойността и количествата на което съответстват избраните и напечатани от ЕЦБ за отчетния период трилоини евро. Тази хипотеза се разгръща в презумпцията, че трилоните ще се разпредлят в очаквани и точни пропорции сред отделните оценки и блага на европейците. Ако илюстрираме с елементарен пример идеята на Еврозоната излиза, че: Представяме си, че съществува едно Общоевропейско благо. И един общ среден европеец. Общоевропейското благо се произвежда в пропорционални на определено количество евра количества. Също така оценките на средния европеец, към Общоевропейското благо, също съответстват на определено количество евра – в дадена пропорция. Така ЕЦБ едва ли не очаква, че като напечати X трилиона евра ще повлияе така на оценките на средния европеец, че те, чрез количествено натрупване на преценено удовлетворение, да доведат до създаване на Y единици Общоевропейско благо, които единици В ПРЕДВИДИМИ ЩО ГОДЕ ПРОПОРЦИИ да се разпределят из „подходящи“ количества отделни европейски блага, които отделни европейски блага ще се оценят по конкретен очакван начин от отделните европейци.

Тоест в обобщение: Еврозоната е финансов експермент, създаден, за да се поемат и чистят номинално дългове. ЕЦБ имитира среда, в която оценките на хората са резултат на количествено натрупвани единици човешко удовлетворение. Еврото пък имитира обединяване на тези единици в базова интензивност на удовлетворението на „средния европеец“ от някакво осреднено количествено общоевропейско благо.

Това е идейната база на Еврозоната – построена от 3 нейни аспекта, които не се коментират публично.

Автор Мартин Търпев

Реклама