Ако четете, или някога сте чели, моя блог, трябва да сте забелязали, че аз пиша доста за егоизма. Това не е така, защото се чувствам като някакъв философ или психолог, а защото не понасям логическите противоречия. А особено по по-философските теми такива са в изобилие. Аз обичам логиката, фактите, числата, историите и изводите от реалността – те ме успокояват и в същото време ме вдъхновяват и зареждат. Понякога, даже се чувствам като детектива Монк. Не че съм гений като него, но изпитвам почти фанатично раздразнение от логическите противоречия. Понеже обичам и да пописвам, изразявам мнението си за тези противоречия в моя блог.
Доста често някои хора, сред които и такива занимаващи се с психология и психотерапия, както и доста блогъри, противопоставят егоизма на правенето на компромиси. Те заявяват, че човек трябвало да прави компромиси, а егоизмът му винаги му пречел. На мен егоизмът никога не ми е пречил да правя компромиси, даже той е основата на всички компромиси, които съм правил в живота си досега. Дали имам нужда от някаква терапия? Какво ще кажете?
Е, аз няма да отида на терапия, защото като чета някои от писанията на психологическа тематика стигам до извода, че може да бъда подложен на психаротерапия – терапия от терапевт възприел прекалено навътре проблемите на пациентите са. За такива психотерапевти може би подходящ,и искрен, рекламен слоган би бил: Проблемите на пациентите ми са и мои проблеми.
Аз ще подходя прагматично към темата. Според мен отново е налице объркване на смисъла на понятията. Че има объркване около разбирането на егоизма и преди ми беше ясно, но се учудих че има объркване и около разбирането на понятието компромис.
Много хора бъркат компромиса с жертвата и изпълнението на дълг. Те не си задават обаче един ключов въпрос: Защо, по каква причина се прави компромис, истински компромис?
Просто машинално да изпълняваш дълга си не е никакъв компромис. Ако беше така, в правенето на компромиси нямаше да има нищо специално – нищо, заради което хората да се чувстват добре. Когато просто изпълняваш някакъв неясен дълг, ти в крайна сметка нямаш ясна причина за това. Под ясна причина имам предвид някаква ясно дефинирана ценност. Именно, заради липсата на ясно дефинирана ценност ти всъщност не правиш компромис, а изпълняваш някакъв дълг. Компромисът е нещо специално, именно защото е свързан със конкретна и специална причина, в основата на която стои важна за човека ценност.
Не може да наричаме всяко машинално действие в изпълнение на някакъв неясен дълг компромис, защото тогава или ние ще се самопровъзгласим за наивни и програмирани ангелчета, или ще унищожим стойността на компромиса. По същата причина не можем да наричаме всяко мотивирано действие компромис – всички действия на психически стабилните хора обикновено са мотивирани – има конкретна причина за тях. За да определим обаче, дали едно човешко решение и съответно действие е компромис, редно е да определим каква точно е причината за извършването му, какво точно подтиква извършването му. Да наричаме просто мотивираното действие компромис, е доста нелогично, направо безсмислено.
Истинският компромис се извършва в името на някаква ценност – любим човек, важни взаимоотношения, голяма и ценна идея и т.н. Всъщност компромисът е отказване от по-малко ценното /поне в момента/ в името на по-ценното /поне в момента/, отказване от по-малката ценност в името на по-голямата ценност. Това, според мен, е висша проява на егоизъм. Тази проява се състои в преценка /най-добре рационална преценка/ на ситуацията, на величината на алтернативните ценности, на действията и на желаните резултати и съзнателен избор на по-големите ценности. По-егоистично от това здраве му кажи.
Припомням, че егоизмът е свързан с преследването и достигането на ценности, грижата за собствения интерес, опознаването и развитието на самия себе си, увереността в собствените способности, гордостта от резултатите и постиженията.
Да вземем някои примери от реалния живот:
Когато се обадиш на приятел с цел да се видите той може да ти каже, че днес няма да стане, защото е решил да прекара времето с детето си, да му помогне с домашните например и да го заведе на уроци по математика. Освен това той може да ти каже, че е много уморен от работа и не иска да излиза по заведения. Ако този човек наистина ти е близък, ако той реално прекарва достатъчно време с теб, ако той е показал, че те обича и уважава, ако се забавлявате редовно с него, ако можеш да разчиташ на него и въобще ако ти го обичаш и уважаваш, ако те кефи, да отстъпиш в случая е добър, логичен компромис. Това отстъпване е компромис, защото вие двамата предварително сте изградили и поддържате принципите на вашето ценно приятелство – вие се радвате един на друг, вие си общувате достатъчно често, вие се уважавате и обичате, вие се подкрепяте и си помагате. Именно тези ценности за теб са по-значими от това да осъществиш моментните си планове или от това да се направиш на интересен и да се нацупиш. Правейки компромис в случая, ти постъпваш истински егоистично, защото идентифицираш ясно всички ценности, свързани със ситуацията, и съзнателно избираш по-големите от тях.
Когато си на път да реализираш важна бизнес сделка, ти вече си наясно че печалбата ще е сериозна. Особено ако от сделката се роди едно изгодно и дългосрочно партньорство – например така фирмата ти ще навлезе по-лесно и по-успешно на нов и перспективен пазар. Голямата печалба от сделката и новите бизнес-възможности напълно отговарят на предприетата от теб корпоративна политика и представляват много значими ценности за твоята фирма. В тяхно име за теб би било напълно логично и нормално да направиш компромис – да речем да смениш куриерската фирма, с която работиш или да си отвориш сметка в друга банка
В заключение ще кажа, че е доста объркващо и манипулативно компромисът да се смесва с жертвата, дълга, алтруизма. Или дълг, подчинение и жертва, или компромис – не може и двете. Подчиненият човек не може да прави компромиси, най-малкото защото няма избор. Истински компромиси може да прави само свободният човек и то само ако действа егоистично.
P.S.
Ако искате да се задълбочите в темата за правенето на компромиси и връзката между компромиса и егоизма ви препоръчвам да прочетете есетата на Айн Ранд „Анатомия на компромиса“ и „Възможно ли е да не се правят компромиси в живота“.
Автор Мартин Търпев
Вашият коментар