Егоцентризмът и егоизмът си приличат много, но само на пръв поглед. При осъществяване на малко по-сериозен анализ на тези понятия и на някои житейски ситуации се вижда, че те не са едно и също нещо, дори в много случаи са противопоставени.
Единственото общо нещо между егоцентризма и егоизма е тяхната насоченост към Аза. Но типа и проявлението на тази насоченост са съвсем различни.
Аз смятам, че егоцентризмът е нещо лошо и вредно, а егоизмът е нещо добро и полезно – естествено разбирани по правилен начин и тълкувани обективно.
Егоцентризмът е философия, според която човек приема себе си като център на вселената. Нека припомня, че думата его в буквален превод означава Аз. Егоцентризмът води човек до загуба на обективност и загуба на способност за създаване на полезни за него взаимоотношения и сътрудничества. Така човек постепенно може да загуби контрол над действителността, което всъщност е вредно за неговия личен интерес. Затова егоцентризмът не бива да се свързва с индивидуалните ценности и интереси, а с индивидуалните КАПРИЗИ И ПРИЩЕВКИ. Краен резултат от него е тотална зависимост от другите и от подчинението им на личния индивидуален комфорт. Затова егоцентрикът често е неприятен и досаден. Неговото поведение не се ръководи от принципи, ценности и разум, а от емоционални капризи. Така егоцентрикът постепенно се превръща в хленчещо и мрънкащо бебе.
Егоизмът е философия насочена към съзнателно натрупване на ценности и задоволяване на реалните, на рационалните лични интереси. Азът /егото/ в този случай намира своите най-убедителни и ефективни изяви. Изъм най-общо се определя като насоченост и изява, проявление, нагласа…..Затова може да се каже, че егоизмът е философия насочена към обективното мислене и позитивното осъзнаване, към развитието и проявлението на личността, философия насочена към най-производителното и ефективно човешко поведение. В чисто психологически план егоизмът включва проява на най-ценните неща в личността – знанията, уменията, увереността, убедеността в успеха, гордостта, амбициозността, взискателността, съзнателната и компетентна насоченост към ценностите и към позитивните резултати. Това дава изключителна сила на личността. Благодарение на егоизма, на осъзнатия егоизъм, човек се изпълва със сила и смелост да следва и да отстоява принципи и да носи лична, индивидуална отговорност за живота и щастието си.
Егоизмът е различен от егоцентризма и в отношението към другите. Егоистът е наясно, че за да е щастлив трябва да е рационален и обективен. Той се интересува най-вече от дългосрочното си щастие. Затова егоистът знае, че никой не му е длъжен изначално, че той не е длъжен на никого изначално и че за да се печели трябва да се инвестира. Така егоистът винаги се старае да развива и да използва максимално своя интелект, да произвежда и да достига до значими ценности и да намира винаги и във всичко взаимноизгодната сделка. Освен това, за егоистът гордостта е много важна и той никога не би направил съзнателно нещо, от което да се срамува. Егоистът се стреми към постоянно развитие и самоусъвршенстване, а щом срещне принципен и ценен за него човек, е готов вдъхновено и ентусиазирано да сключи сделка – в името на споделените ценности.
Автор Мартин Търпев
Вашият коментар