Харктерна за държавата е наглата й икономическа схема. Тя се явява брокер на определени интереси и увеличава цената/стойността на услугите си, посредством монополна позиция. Държавата заема позицията на „ексклузивен представител на обществения интерес“, с което автоматично става посредник между този интерес и определени групи от обществото. Грубото название на тези групи е Мутри. Понеже на гражданите им се налага да живеят по някакви правила и понеже държавата със сила налага своите правила, наречени закони, цената на отказ от съблюдаването с тях е висока – наказание, понякога под формата на затвор. Икономическият интерес от тази ситуация за хората, съставляващи държавата и за мутрите е огромен. Защото ролята на брокер, в която може да влезе държавният служител, заради позицията на държавата, е много ценна.
Ценно направление на тази роля е картелът. Държавата използва монополната си позиция, заедно с услугата Брокер, за да предлага изгодно сътрудничество с други обществени организации. Освен някои големи компании, такава организация е църквата.
Църквата в ролята на брокер
Подобно на държавата, църквата развърта нагла икономическа схема. Тя влиза в ролята на посредник между вярващите и бога. Това й позволява да се превърне в брокер на религиозни интереси. Също както държавата, през вековете църквата си е издействала монополна позиция на брокер. Така може да внедрява ексклузивност в своите оферти към вярващите. А тази ексклузивност пък е разменната монета – много ценна разменна монета – между църквата и определени групи от религиозното общество.
Можем да ги наречем Религиозни мутри.
Схемата е сравнително елементарна като икономически модел.
Някои религиозни групи – може някои хора в тях дори без да осъзнават, че се превръщат в мутри – изявяват гръмко религиозните си претенции. В повечето случаи това са крайно консервативни претенции, силно ограничаващи индивидуалната свобода. Например забрана на гей браковете или забрана на абортите. Тези религиозни групи използват църквата като бухалка – както стандартните мутри използват държавата като бухалка. Те настояват църквата, като посредник-монополист, да наложи техните субективни претенции все едно това са „божи повели“. Популярни такива претенции са споменатите забрана на гей бракове и забрана на абортите. Интересният момент е, че религиозните мутри и техните брокери изглежда не се интересуват от реалните „предписания на бог“ и от техните рационални тъкувания. Например въпреки, че според библията бог бил направил мъжът и жената равни, религиозните мутри и брокери превръщат жената в робиня, средство за разплод. Правят това през напълно произволно и механично слепване на заповедта „Не убивай“ с тяхна фантазия, че плодът е жив човек – тоест смесват заявените повели на бог със субективните си пристрастия, за да угодят на определени кръгове.
Същата схема я прилагат и спрямо гей браковете. Постоянно плямпат, че според бог дефиницията за брак е „Съюз между мъж и жена“. Обаче изобщо не допускат, че през призмата на „бог обича всички свои деца“ би могло тази дефиниция да се разшири.
Защо ви занимавам с това? Изобщо не ми дреме за агресивните религиозни и за техните нахални претенции за праведност.
Проблемът е, че се е образувал КАРТЕЛ.
Картел между монополиста на насилието Държава и монополиста на морала Църква.
Икономически е логичен този картел, защото позволява монополните цени и ползите, покрай тях да се разпространят сред по-голяма част от обществото. А така брокерите Държава и Църква стават още по-привлекателни за мутрите. На практика картелът силно намалява предлагането и силно увеличава цените/ценността от възползване от монополните позиции. Предлагането на услуги като Образование, Организирано възпитание, Бракосъчетание, Медицински грижи за жената…, е изкуствено намалено до определени прослойки от обществото – например хетеро двойки, сключващи брак – и до определени услуги – например асистенция при раждане. Ако някой иска хомо брак или медицински асистиран и безопасен аборт, среща проблеми на дефицита – които религиозните дрънкачи комуникират като „проблеми с морала“.
Тези вдигнати цени се осребряват по различни начини. Например църквата поддържа бая семпла брачна церемония, в която често попа не го разбираш какво казва – монополно намаление на предлагането – въпреки която правоверните християни се тълпят да се бракосъчетаят в църква, защото тази организация ги е „предпазила от хомосексуалните“. Или хората се натискат да се кръщават точно при свещеник, защото тази услуга се предлага монополно, като цената й се вдига още от PR акциите на някои религиозни организации срещу абортите, уж в защита на живота нали…
Breaking the monopoly
Вероятно предполагате какво е мнението ми за монополистичния картел Държава-Църква – цензурираната версия, някои от вас, които са ми по-близки, ще си представят и нецензурираната Аз съм за свободата и пазара. В описания контекст трябва да разрушим картела Държава-Църква.
Държавата би следвало да стане наистина светска, което означава държавните закони изобщо да не следват религиозните канони. Ако някои политици толкова па държат да се представят като „праведни“, имам и друго решение, но съвсем няма да им хареса – поне за някои взаиомоотношения и документи държавата да премахне монопола си и да позволи на частни агенции да ги уреждат в ролята на посредник. Например частни агенции по уреждане на гей бракове за мен са напълно естествени пазарни субекти.
Църквата би следвало да се отдръпне от картела с държавата – най-малко за да се съхрани, защото нека религиозните поне за миг си представят каква сеч ще настане, ако министър-председател стане някой надут безбожник като мен Освен това ще е добре самата Църква да се децентрализира. Няма какво да се лъжем – църквата страда от проблема с планирането, от който страда всяка твърде централизирана система. Около църквата се въртят морални брокери, които само дразнят хората, но пък извличат дивиденти за определени групи. В същото време не се допуска свежа информация от модерните религиозни хора, която би могла да ъпгрейдне църковните ритуали и послания. На практика модерните вярващи биха могли да открият нови пътища към религиозността – да облагородят ритуалите, да осъвременят посланията, даже да подобрят имиджа на църквата пред конфликтни таргет групи като хомосексуални и желащи да абортират. За жените те могат много по-приятелски да организират кампании срещу аборта и даже да предотвратяват аборта, като организират лесно, бързо и сигурно осиноявване на новороденото от „техен човек“, тоест религиозна жена. По този начин църквата и религиозните наистина ще бъдат полезна за обществото общност. За хомосексуалните могат да организират семинари, литургии и другите си за мен странни ритуали, като ги прибщят към вярата – най-малкото има и хомосексуални, които са религиозни. Освен това такова по-отворено отношение на църквата ще даде възможност на религиозните да докажат, ако могат, тезата си, че хомосексуалността и хетеросексуалността се възпитават – и да превъзпитат някои хора.
Разбира се, посоченото по-горе може да мине в графата Наивни глупости. Но главната причина е, че то не съответства на природата на Държавата и Църквата. Те не са ни закрилници. Те са брокери-насилници, които търгуват с монополните си позиции. Винаги са били такива. Работят с цел, чрез властта си, да издействат ползи за определени групи, насилвайки, по един или друг начин, останалите.
Затова, както нерелигиозните съветвам да се отдръпнат от и противопоставят на държавата, така към религиозните ще апелирам да се отдръпнат от и противопоставят на църквата.
Защото не ни трябват посредници, които си служат със сила, понеже всъщност са брокери в сянка.
Автор Мартин Търпев
Вашият коментар