Все пак има обнадеждаващо количество хора, които осъзнават и признават недъзите на демокрацията. Само че я смятат за неизбежна.
Цари едно фундаментално объркване за начина, по който функционира обществото. Възприет е чисто технически подход на мислене за икономиката и обществото, който кара много хора да мислят само в парадигмата „или тази система, или онази“. Някаква техничарска категоричност е това, която едновременно носи спокойствието, че едва ли не всичко е предначертано, ясно, моделите са с абсолютно отчетливи граници и създава чувство на тотална обреченост – която е едновременно отчайваща и успокояваща в известен смисъл, защото снема донякъде отговорността да разсъждаваш фундаментално.
Така много хора са склонни да се примиряват с предлаганите им модели – като демокрацията – смятайки, че смяната им ще изисква някаква внезапна и тотална реорганизация, което ги плаши. А и са стреснати също заради това, че сравняват демокрацията единствено с други модели, които са им познати и са били отхвърлени. Сякаш настоящата демокрация е окончетелен край на човешкото развитие – абсолютното съвършенство, отвъд нея нищо добро не е възможно да съществува.
Неадекватно ми се струва това мислене.
Същото техничарско мислене кара хората да разсъждават само в текущия контекст. Разсъжденията са винаги от сорта: има обща собственост, трябва някой да носи отговорност за нея и да управлява процесите около нея, следователно няма друг по-цивилизован начин на организация от демократичния.
И въобще не си и представят, че може да разчупят мисленето си и да си кажат: А защо трябва да има обща собственост, която да изисква демократични модели? Битката с пороците на демокрацията е битка за повече частна собственост, а целите на тази битка са напълно морални и постижими.
Нещо повече…
Те се постигат и в момента. Тъй като обществото не е машина, а хората не сме чаркове, а живи и мислещи същества, реално промените са плод на
ПРОЦЕСИ и СМЯНА НА ЦЕННОСТИ
и могат да стават
ПОСТЕПЕННО и ПРЕМИСЛЕНО.
Не е адекватно да си представяме, че сме чаркове от някаква машина и сме въвлечени или в тази програма или в онази.
Ние сме хора, мислим и оценяваме. И можем да събудим процеси, които постепенно да елиминират някои недъзи на демокрацията. А защо не и някога да дадат решение за нейното тотално премахване? И пак тъй като сме хора и мислим, сме напълно способни да сътворим начини за премахване или поне ограничаване на демокрацията, които не предизвикват апокалиптични явления.
При всички случаи и отново понеже сме мислещи същества е нелепо да си затваряме очите за недъзите на демокрацията.
Автор Мартин Търпев
Вашият коментар