Да си отворим очите за недъзите на демокрацията

Read Full Post »

Измисленият свят на наивниците и грозното представление на тарикатите

Доста хора живеят в измислен свят. И им харесва. Една част от тези хора са искрено заблудени, че измислицата е истина, а друга искрено желаят тази заблуда да трае вечно, за да стоят на върха и да се изживяват като водачи. Едните са наивници, а другите – тарикати.

Вторите разчитат на идеята, че сред слепци и едноокият е цар. Но истината, която заплашва голяма част от ценностите ни, е, че едноокият всъщност не вижда цялата картина и има изкривени представи за реалността, които иска да наложи, чрез насилие. И когато се изживява като цар и водач, става опасно за всички.

Когато кажеш на представител на втората група това, той е изключително възмутен. А когато се аргументираш, започва да гледа на теб като на враг. За хора от първата група пък, ти ставаш просто причина за поредна  тъжна констатация “колко е деградирал светът.”

Тези реакции са напълно естествени, защото рушиш закостанелите представи на едната група и подриваш авторитета на другата. Но колкото и да са естествени, те не са никак градивни. Градивното и далеч по-естествено поведение е да се опиташ да погледнеш реалността по-дълбоко, за да провериш дали пък не бъркаш – да послушаш съвета на Айн Ранд за постигане на интелектуална и морална висота и да провериш предпоставките си. Това поведение за много хора се приема като унизително отстъплениие, а на по-дълбоко ниво като изневяра към измисления свят, в който възгледите им са намерили интелектуален и морален уют

Такава е ситуацията, когато разговаряш с човек, защитаващ лявата идея, по икономически въпроси. Агресията на опонента е по-голяма, ако той се изживява като политик, заема някакъв държавен пост или се опитва да бъде четен и слушан анализатор. Тогава за него авторитетът е ключов, подриването му е болезнено, а реакцията му – агресивна.

Общественото съзнание /което за мен е абсолютен оксиморон, който тук използвам само като израз, с цел мое лично улесняване/ е бъкано, тъпкано със заблуди и стереотипни схващания. Огромна част от тях са философски, които преливат в икономически.

Наскоро присъствах на конференция, на която обсъдихме точно тези въпроси и за пореден път се учудих /и стреснах/ колко объркано е мисленето на огромна маса хора в България и по света за фундаментални философски и икономически понятия като свобода, монопол, пазар, капитализъм, капитал, пари, цени, лихвени проценти, балони, икономически растеж, инфлация, дефлация и т. н.

Огромна част от българите са с изключително погрешни разбирания за характера на тези икономически явления и са в тотална заблуда за техните произход и развитие.

Неразбирането стига и до партиите. Партийните лидери и говорители изпадат в ужасни икономически заблуди. Трагично е положението в БСП-Лява България например. От техни послания и от някои дискусии установих например, че те не разбират /или се правят, че не разбират/ понятието монопол. Те не са наясно, че произходът на един монопол силно определя неговата роля в икономиката. Не са наясно и какъв е най-честият произход на един монопол – че става въпрос за Държавата. Или се правят, че не са наясно.

Въпреки фундаментално погрешните постановки, от които тръгва подобен човек, често се случва той да брани авторитета си докрай, а атаката към този авторитет да приема като личностна, непредизвикана и дразнеща агресия. И започва да се заяжда, да обижда и да лепи етикети.

Това е често срещана защитна реакция. Аз лично съм се сблъсквал неведнъж с хора, които приемат несъгласието с тях като злонамереност, а контра-аргументацията – като заяждане. И оправдават агресията си с твърдението, че е самозащита.

Защо са тези негативни емоции? Тези хора отчаяно търсят 2 неща – лесно и удобно обяснение за случващото се и власт, родена от авторитет.

Обяснението за случващото се им дава нещо много ценно – лична гордост. Човек има естествена необходимост да се гордее със себе си, което най-общо означава да осъзнава /или да се самозаблуждава/, че знае и може – че е способен да разбира реалността и да бъде резултатен.

Оттук агресията става лесно предвидима реакция. Когато кажеш на ляв човек, че Държавата е в основата на кризите в икономиката, когато се аргументираш със здрава икономическа логика, когато приведеш примери и данни, когато изискаш контра-аргументация от него, в неговите очи моментално ставаш агресор – защото “издърпваш” изпод краката му конструкцията, на която е стъпил и/или показваш колко е куха тя. И се започват обвинения, че си Соросоид, че си гербаджия, че служиш на едрия капитал, в ущърб на бедните и нещастни хора. И, ЗАБЕЛЕЖЕТЕ, като следствие от всички тези неща излиза и обвинението, че си тъп. И, ПАК ЗАБЕЛЕЖЕТЕ, тези, агресивни и меко казано невъзпитани хора започват да те обвиняват, че си нагъл простак, който се заяжда с тях.

Ситуацията е същата като тази, в която изневеряващ човек обвинява интимния си партньор, че му изневерява!

И цялото това просташко поведение, за да се защити неопетнена кухата лява “идея”. Заради нея, учудващо голям брой хора са готови в миг да заприличат на ръмжащи и зъбещи се орангутани, които бранят територията си.

Хората с леви “идеи”, съставляващи първатa група, искрено защитаващите своите тези, имат проблеми, но те са поправими. Тези проблеми са свързани на първо място с възпитанието и с усвояването на цивилизования начин на разговор и на второ място със способността да правят логически разсъждения. Изчистването на грешките в едното, води до изчистване на грешките в другото

Голям логически проблем на тези хора е, че правят неестествено и много строго разделение между различни аспекти на живота. Например схващат, че е естествено те самите и близките им да са на челно място в ценностната им йерархия, но отричат егоизма, разбират значението на частната собственост и държат на индивидуалните си права, но отричат капитализма и се обявяват твърдо срещу всякакви приватизации, биха се възмутили, ако някои им бръкне насила в портфейла, но смятат, че данъците и насилственото прехвърляне на пари от едни хора в други, чрез държавния апарат, е нещо добро, схващат, че спестяванията им носят сигурност и повече възможности, но обявяват капитала за враг.

Изходът за тези хора е просто да изчистят понятията си, да усвоят правилните им значения и да ги подредят по логичен начин. Ако поддържат ума си активен и критичен и ако са достатъчно добронамерени в дискусиите, може да претърпят истинско израстване.

Другата група обаче, е съставена от личности, ламтящи за лесен авторитет. За тях измисленият свят не е просто морален и философски подслон, а и почва за менторското им израстване. Затова оспорването на тезите им, за тях е атака към извоюваните от тях позиции в общественото пространство.

Показателно за популистките намерения на тези хора е, че обикновено говорят чисто политически. И възприемат всеки, който ги критикува като привърженик на конкурентната политическа сила – ако критикуваш политиката на БСП, си подлога на Бойко Борисов и обратно.

За тези хора няма никакво значение какво всъщност твърдиш – значение има, дали им противоречиш или не. Те са се провъзгласили за всезнаещи и всеможещи и се опитват да изкарат всяка теза срещу вижданията им или като наивност, или като заяждане.

И както първата група и тези хора с възмущават от аргументацията на опонента, която приемат за агресия. Това възмущение им дава оправдание да слагат етикети, да уязвяват, да се заяждат, да трият коментари от Социалните мрежи. Отново ще припомня сравнението с изневеряващият човек, който обвинява партньора си в изневяра. Само че в тази група хората са по-агресивни и се опитват всячески да се набутат в политиката.

Те са професионални политици. Те просто искат да преразпределят и регулират – искат нещата да стават по “най-добрия начин”, по техния начин. Това се вижда дори и в техния език. Те постоянно използват изрази като “трябва да браним демократичните ценности от капитала”, “да предпазим обикновения човек от набезите на тежкия капитал”, “демокрацията и обществото над всичко”, “не на шистовия газ”, “не на корпорациите” “да се противопоставим на монополите”….

И понеже свързват живота си с политиката, стават агресивни, щом им излезеш с логични аргументи. Те ненавиждат да им говориш за икономика, защото за тях икономиката е нещо мръсно, което те управляват в услуга на електората си. Не обичат да им говориш за логика, защото смятат, че “животът е по-сложен”. Не обичат да им говориш за морал, защото смятат, че само те имат право да говорят за морал и да определят кое е морално и кое не.

Двете групи  си пасват идеално. И се отдават на идеологически секс страстно. Връзката им е като тази на невинната и тъпа романтичка, без каквито и да било систематични разсъждения, и сексуалният хищник, овладял до известна степен езика на съблазънта, с цел по-лесно да задоволява нагона си. Едните се правят на много невинни и целомъдрени, а другите на опитни, практични и очукани от живота реалисти.

За нормалните хора е ясно, че това е пошла театрална постановка, за провеждането на която са длъжни да плащат и която пускайки телевизора и влизайки в социалните мрежи са принудени да гледат.

Това е неестествено. Да им дръпнем сцената изпод краката, като им напомняме, че са жалки и нелегитимни.

 

Да разрушим измисления свят на наивниците и  да прекъснем грозното представление на тарикатите

Read Full Post »

За пореден път: Не ви щем!

НЕ на политическата „класа“ в България на Избори 2014

 

Резултатите от Избори 2014 са красноречиви. Понеже те са и всеобщо шамаросващи обаче, предстои да чуем всякакви техни неадекватни тълкования от страна на политическите лидери.

Резултатите от Избори 2014 крещят едно: НЕ ВИ ЩЕМ!!!

И този крясък се отнася за всички. Да не си помисли някой от политиците, че не е негова мишена. Всички са кофти и истината е, че имат още досег до властта, заради циганите, купените гласове и слепия вот на хора, които нито са чели програмите им, нито имат поглед върху състоянието и развитието на страната ни.

Няма смисъл партийните лидери да се фукат, че на Избори 2014 са се надминали едни други. Това е като да се фукат прасета, че са се надминали в блъскането в кочината, в търсене на мизерни остатъци храна.

Да видим резултатите и да кажа моя прочит:

Разпределението на българските партии при обработване на 97,191 % от протоколите е:

ГЕРБ – 32,66%

БСП – 15.34%

ДПС – 14.79%

Реформаторски блок – 8.92%

„България без цензура“ – 5,69%

АБВ – 4.15%

Атака – 4.53%

Избирателната активност към 19 ч. на изборния ден по данни на ЦИК е 46,8%

 

Отчайващо състояние на българска политическа система. Относително имаме партии, спечелили повече гласове, лидерите на които ще се фукат с това. Имаме и партии преминали бариерата, лидерите на които ще се пъчат, че щели да бъдат коректив в управлението. Истината обаче се зъби срещу политиците от последната цифра – 46,8 % избирателна активност

 

По-правилно е да се каже около 53 % избирателна пасивност. Повече от половината от хората отхвърлят предложенията на всяка българска партия .

Без да се правя на голям анализатор, смятам, че процентът на отхвърляне на българската политическа “класа” е даже по-голям. Защо ли? Много хора още гласуват, водени просто от чувство за дълг – нездраво чувство. Ако това чувство бе туширано, резултатите щяха да са още по-отчайващи.

Защо е тази трагикомична картина?

Назоваването на основната причина прогърмя като изстрел из някои телевизионни студиа. И дано е рикоширало в главите и сърцата на партийните лидери. И дано ги е заболяло! Сега ще я кажа и аз, пък дано наистина предизвикам болка в нечия политическа душа

НЯМА ЧИТАВО ПРЕДЛОЖЕНИЕ КЪМ ИЗБИРАТЕЛИТЕ!

След проблемите, които ни връхлетяха през последните години, все повече хора осъзнахме, че има нещо дълбоко сбъркано в модела на функциониране на българската икономика. В самия модел! Всички политически лидери обаче пренебрегнаха степента и силата на тази осъзнатост и заложиха на…..козметиката.

Всички те се гримираха, пудреха и начервяваха в изтърканите, познати до гадене тонове. Нито един български политик не си помръдна и една гънка на мозъка, за да погледне по-дълбоко в икономически план и да предложи фундаментални решения. А част от тези решения са ясни – оттегляне на Държавата от икономиката, намаляване и премахване на данъци, прекратяване на крупните държавни планове и залагане на приватизацията и пазарните сигнали, туширане на задлъжняването, чрез съкращаване на разходи и либерализация и т.н.

Изплашиха се политиците да бъдат принципни и твърди, изплашиха се да говорят фундаментално – и бяха наказани!

Нека ви е ясно, нескопосани тикви такива: Бяхте отхвърлени, хората разбраха, че сте безидейни, стана ясно, че нямате идеи за читави реформи.

Кратко, просто и ясно: Не ви щем! Затова всички губите на Избори 2014!

P. S.

53 % Негласували, освен сочен шамар /който в една голяма част си е цигански шамар, тъй като сигурно доста роми са били купени от партиите/, е и пореден сигнал за апетитен пазарен дял. Определено има пространство за нови предложения. Дано се появят най-сетне хора, с прo-пазарно, про-капиталистическо, либертарианско мислене, които са готови да направят трезва оценка на българската икономика, да изчистят натрупаните грешки и да освободят пътя на продуктивния частен бизнес – хора, готови за основен ремонт на българската икономика. Докато не се появят хора, които поне убедително да заявяват намерения и позитивно отношение в тази посока, аз лично ще бъда част от онези напомнящи нелегитимност, политическа импотентност и идейна недостатъчност 53 %.

Aвтор Мартин Търпев

Read Full Post »

Кой ще дойде после? Е*ати тъпия въпрос

Пускат им кукичка на някои българи от PR отдела на бесепарите и те милите веднага се закачат. Точно като гладни рибки.

Кукички от БСП обожават да пускат. Щели да раздават благини на народа – помощи, пенсии, че даже и цели работни места. Щели и да разкриват корупционните схеми на предишните….може би докато си преместват Делян Пеевски от единия крачол, опс извинете, от единия пост на другия. Ето ви една основна кукичка – дългоочакваната справедливост / мисля, че тук забравих кавичките/.

А коя е най-популярната и любима кукичка за ловене на електорални шарани?

Любимата кукичка на БСП за ловене на електорални шарани е гръмовният, заканителният, будещият нощем въпрос: Кой ще дойде после? – Вцепеняващият ефект на този въпрос върху толкова много хора може би е причина да го оприличим не просто на кукичка, а на КУКИЩЕ!

След “Кой ще дойде после?” от българина се очаква може би да си представи някакви катастрофални, апокалиптични сценарии за бъдещето си в България, в случай че БСП паднат от власт.. И да забрави, че той, милият, вече си живее в такъв сценарий и че играе седмостепенна роля – след политиците, бюрократите, мутрите, ченгетата, данъчните и връзкарите – след успелите по Пеевски.

“Кой ще дойде после?” е е*ати тъпия въпрос!!! Отговорът му засега реално няма никакво значение, защото ситуацията е доста отчайваща. Ако някой настървено те дърпа към пропаст, чийто край дори не можеш да видиш, ще се питаш ли: Ами като се спася, какво ще правя после? – Ако би се запитал това, знай че в Интернет вероятно може да намериш бързо подходящ психиатър, че и час да си запишеш.

Ако обаче си психически наред, ако си с всичкия си, би се отървал първо от този, който те тегли към пропастта. След това би се замислил по какъв път да поемеш. И всичко, различно от това да се разпльокаш на дъното, би ти се струвало добра алтернатива.

Протестиращите българи не се хващат на кукището “Кой ще дойде после?”. Те осъзнават ловният й смисъл и знаят, че скоро идва ловният сезон – изборите. Протестиращите българи не се хващат и на кукичките “Отмъщение за предишните” и “Държавата ще се погрижи за вас” – просто първата им звучи изтъркано и неискрено, а втората унизително и дори заплашително. И най-важното, протестиращите българи не са шарани. Те знаят, че отвъд всяка от кукичките на БСП стоят един жалък, но свирепо настървен потен рибар /който дори не е зловещо-атрактивен като рибаря от филма “Знам какво направи миналото лято”/ и една мръсна социалистическа кофа.

И ЗАТОВА ПРОТЕСТИРАТ!!!

Няма значение в момента кой ще дойде после. Сега се случват неща, на които трябва да се противопоставим, за да спасим и малкото остатъци от икономика, достойнство и чест в страната ни!

Спрете да използвате или да се шашкате от въпроса “Кой ще дойде после?” – не сте шаранчета нали? Задавайте си по-често въпросите “Какво се случва сега?” и “Съгласен ли съм?”. Това са ключовите и неотложни въпроси. Нека им дадем категорични отговори и нека всички ги чуят!

Мартин Търпев

Read Full Post »

МАНИПУЛАТИВНОТО ПОСЛАНИЕ НА ПАРТИИТЕ

Манипулациите покрай избори 2013 се вихрят с пълна сила. Те са възможни благодарение на икономическата неграмотност на много от избирателите и на сляпото желание на същите да гласуват партийно, а не рационално. Е, аз не съм свързан емоционално с нито една партия и подхождам съвсем прагматично в избора си. За мен са важни единствено икономическите платформи на партиите, зад които прозират техните философии на управление.

Категорично заявяавам, че няма да гласувам за партия, която директно ОБЕЩАВА бързо да вдигне доходите, чрез вдигане на заплатите и пенсиите, на българите. Защо? Защото политическите партии по принцип в една свободна икономика НЯМАТ пряка възможност да направят това. Партиите не разполагат с икономически инструменти за пряко влияние върху размера на доходите. Върху номиналния размер на минималната работна заплата и пенсиите имат възможност да влияят, да, но не и върху реалния размер на доходите. Повтарям, това важи за демократична държава и свободна икономика, каквато се стреми да бъде България.

Посланието за социално управление и индексация на пенсии и заплати от страна на някои партии е манипулативно. Те просто се опитват да се възползват от ситуацията и разчитат, че това послание ще хване декиш. Всяко послание от страна на партия за пряко въздействие върху доходите е манипулатино, защото партиите нямат инструментите за такова въздейдствие – разбира се това важи за свободната икономика. В такава икономика доходите се вдигат благодарение на предприемаческите успехи на бизнеса.

В една свободна икономика, в една демократична държава РЕАЛНИТЕ доходи зависят пряко само и единствено от бизнеса и средата, в която той работи. Пряко въздействие върху доходите от страна на политиците в този случай е невъзможно. Държавният апарат, който те пряко управляват, е само разпределител и контрольор. Неговата функция е да осигури баланс и справедливост, чрез обективни правила и създаване на предпоставки за равнопоставена конкуренция. Реално държавният апарат в свободната икономика осигурява условията за свободно, справедливо и постоянно движение на капиталите и парите и за генериране на натрупвания в икономиката. Но самото движение на капиталите и парите и самите натрупвания, които водят до растеж на доходите, реално се генерират от бизнеса и неговите инвестиционни проекти. Политиците не могат да вдигат доходите, защото не разполагат с инструментите за това. Дори всички предпприятия в България да станат държавни, отново политическите обещания и разпоредби са безсилни. Защо? Защото първопричините за размера на доходите са икономически, а не политически. Целта на политиката е да създаде условия тези първопричини да се проявят.

Какви са първопричините за размера на доходите? Това са производителнoстта, ефективността и рентабилността на икономическите процеси. Благодарение на тях и единствено на тях можем да очакваме, че с времето срещу една и съща сума пари ще стоят все повече и по-качествени стоки и услуги, тоест че ще растат РЕАЛНИТЕ доходи. Реалните доходи са неразривно свързани с реалната стойност, която се създава от производството на стоки и услуги, от бизнес активността.Политиците в свободната икономика и в демократичната държава не разполагат с инструменти да влияят пряко върху първопричините за растежа на доходите. Затова считам, че посланията на много от партиите са манипулативни. Някои партии обещават растеж на доходите и индексация на пенсиите. Но откъде ще намерят пари за това? Откъде ще дойдат средствата за тази индексация? Защо са толкова сигурни, че ще има икономическа възможност за редовни индексации? Ако бизнесът е затруднен, ако в резултат на това инфлацията се увеличава, административното вдигане на заплати и пенсии ще затрудни още повече бизнеса и ще увеличи инфлацията. Като резултат реалните доходи ще намалеят. Тоест, казвам отново, за политиците е НЕВЪЗМОЖНО пряко да увеличат доходите и тяхнaта агресивна политика в тази посока е вредна и манипулативна.

Единственото, което партиите са в състояние да направят е да създадат среда, благоприятна за бизнеса, за да могат предприемачите да увеличат доходите.

Посланието на доста от партиите е манипулативно. Посланието за увеличаване на доходите, от страна на която и да е партия е манипулативно. То цели да засегне най-болното място на българина. То се стреми отново да вкара некомпетентни паразити в управлението на страната. Дано не успее!

Автор Мартин Търпев

Read Full Post »

КАКВО НИ ПРЕДЛАГАТ ПАРТИИТЕ

По BTV аз гледах дебат между представители на основните политически сили – ГЕРБ, БСП, ДСБ и България на гражданите. За България на гражданите не ми е интересно да говоря, тъй като поне засега не ми предлагат нищо конкретно. Те говорят само за нормалност, балансираност, компромиси – нещо не ме впечатляват. Искам обаче да обърна внимание на икономическата философия, зад която, според чутото от мен в дебата, а и според постоянните им послания, застават ГЕРБ и БСП. За мен, колкото и двете партии да се правят на врагове, филосфиите им относно икономическото развитие на България са доста подобни. Тези философии са леви.

При ГЕРБ ме смущава това, че те май смятат, че с българската икономика всичко е наред. Според техния представител в телевизионния дебат, тяхната политика е единствената възможна политика в настоящата ситуация и те не смятат да я променят. За мен това означава, че реално ГЕРБ нямат никакво предложение към българските граждани и че ако им се гласува доверие нищо ново не можем да очакваме. Това го твърдеше около 10 минути техния представител в студиото на BTV. А каква е тяхната политика? Според ГЕРБ най-важен е фискът и затова те държат на фискалната дисциплина и на силата на държавния апарат за поддържане на тази фискална дисциплина. Това значи много процедури, закони, регулации и събиране на пари от бизнеса с цел поддържане на фиска, УЖ в името на стабилността на държавния бюджет. Другото, на което разчитат ГЕРБ са европейските фондове. Значи вместо да развиват българската икономика, ГЕРБ ни обещават че ще я държат в полуумряло състояние и няма да допуснат нейната тотална смърт, посредством моментни вливания през европейските фондове. Това е нещо като да държиш тежко болен на системи и да чакаш чудото, вместо да позволиш на организма му да набере скорост и да зафункционира нормално. Това е по-скоро лява политика.

Нека се изясним. Единственият начин една икономика да излезе от криза и да се развива е чрез свободна и производителна икономическа активност. В момента на българския бизнес са му критично необходими всички пари в брой, които могат да се съберат от и без това толкова свитото потребление. Тези пари са необходими, за да се плащат заплати, за да се инвестира с цел конкурентноспособност, за да се гаранират поне незабавната и краткосрочната ликвидности с цел оцеляване и преборване на кризата. А реално без да има рентабилен, оцеляващ и успяващ безнес не може да бъдат увеличени доходите – икономически е невъзможно.

Именно затова според мен от ГЕРБ не предлагат нищо съществено и нищо полезно. Политиката на финансова дисциплина де факто не е икономическа политика, защото не създава предпоставки за икономически растеж. Не ставаш богат просто когато спестяваш. Ставаш богат когато инвестираш. Нобеловият лауреат по икономика Лудвиг фон Мизес /и останалите икономисти от Австрийската икономическа школа/ защитават тезата, че раздутата държава и самоцелното събиране на пари от страна на политиците води до нужда от събиране на още повече пари. Това е напълно естествено, защото държавата не е /или поне много рядко е/ производител на добавена стойност. И ако бизнесът й дава почти всичките си пари, а държавата не създава с тях предпоставки за развитие на икономиката и бързо връщане на тези при в обръщение, става така, че бизнесът не разполага със средства за поддържане на производителна дейност и за реинвестиране. Оттук падат инвестициите, пада ликвидността, падат заплатите, съкращават се работници, фалират фирми – генерира се бедност. Тази бедност води до намалена и намаляваща данъчна база – няма откъде държавата да вземе пари, за да функционира. Така се стига до междуфирмена задлъжнялост и голям държавен дълг, в случай че държавата започне да взима заеми. Наистина излиза, че колкото повече е финансовата дисциплина и колкото повече държавата репресира бизнеса, толкова по-бедна става държавата, толкова по-малко пари има за каквото и да било. Всъщност това май ни предлагат ГЕРБ, това е тяхната философия. И тъй като това не е нищо ново, би трябвало да сме наясно, че радикални положителни промени през техен нов мандат няма да има. Дори самите ГЕРБ заявяват това открито. Те заявяват, че ще продължат същата политика, защото са убедени че е единствената възможна и правилна политика. Така че ако искате същото, каквото е било досега, гласувайте за ГЕРБ. Според мен ако не се вземат спешно адекватни мерки, ако ГЕРБ продължат същата политика, не ни чака нищо добро.

Какво предлагат БСП, според интервюто по BTV? Те предлагат отново като ГЕРБ силна власт на държавата, но за да спечелят изборната битка говорят повече за харчене на събраните пари в бюджета. Тоест парите, които от ГЕРБ са събрали чрез финансова дисциплина, БСП предлага да изхарчи по социални проекти. Резликата между ГЕРБ и БСП е май само в това кога по-точно българската икономика ще се прецака съвсем. Ако БСП изхарчи парите по социалному и не създаде предпоставки за растеж, ще фалираме /или поне ще трябва да ни помагат/ много скоро. Ако ГЕРБ продължи да стиска бюджета и да пречи, икономиката ни ще се допрецаква още известно време – може би колкото да си уредим емигрирането. Има и трети вариант свързан с политиката на ГЕРБ. Икономиката ни да оцелее, но да е във вегетиращо състояние, разчитаща само на помощ от вън. Тогава ние ще продължим да сме бедни и да се чудим как да си плащаме консумативите.

ДСБ обаче са по-различни. Не съм твърдо партийно ангажиран засега, но от тях лъха дясната идея и десните принципи. От техния представител в студиото на BTV чух дясна логика, чух нагласа за протягане на ръка към бизнеса, чух идеи за освобождаване на предприемачите от хватката на бюрократите. Заявената от тях логика е, че доходите могат да се повишат реално само ако бъдат създадени условия те да бъдат изкарвани, чрез икономическа активност и свобода. Това е правилната капиталистическа философия, зад която заставам. Преди време прочетох и интервю на представител на ДСБ, водач на листата в Хасково. Философията й е същата и ми хареса това, което каза – освобождаване на бизнеса от излишната бюрократична тежест и отпушване на паричните потоци, които да могат да обслужват рентабилни проекти. Това е единственият начин за икономически растеж.

Не знам коя партия доколко ще изпълни обещанията си. Но обещанията на повечето партии ми звучат като страшни закани. Ако ще гласувам, ще гласувам за дясна партия, поемаща ясен ангажимент към подобряване на условията за българския бизнес.

Автор Мартин Търпев

Read Full Post »