Да си отворим очите за недъзите на демокрацията

Read Full Post »

Парадоксът на демокрацията

Read Full Post »

Задължителното гласуване, патриотите и липсата на морал

Read Full Post »

Който не гласува…

Read Full Post »

Избирател в сянка

Скрит глас – сигналът на НЕгласуващите

Или…сигналът на НЕгласуващите

Само в България след избори лидерите на всички партии обявяват победа. Лошото е, че в България победата на всички български партии, означава загуба за всички български граждани извън политиката.

Кой губи и кой печели в крайна сметка?

Губят нормалните хора, печелят мутрите, политиканите и пишлеметата, които наричаме български политици. Губи икономиката, печелят политическите игрички. Губи вдъхновеният предприемачески дух, печели “страхуването”.

Много казваха и продължават да казват да се гласува. За кого бе хора? Не виждате ли, че няма един, ЕДИН, човек на политическата сцена, който да предлага някаква устойчива ценност. Един няма!

Аз много се чудих за кого и дали да гласувам. И достигнах до извода, че с абсолютизирането му, гласуването девалвира, изпразва се от съдържание. Така е в живота, различно е от политиканския приказен свят, осеян /по-скоро нацвъкан/ с герои и злодеи, с добри и лоши, с леви и десни. Като искат някои хора да живеят в тъп филм, представляващ екранизация на мъпет шоу, нека гласуват. Но нека помнят, че избират, между тъпото и кухото!

Отказвам да избирам между тъпото и кухото!

Абе хора какво ви става? Забравихте ли, че всеки смислен и ГРАДИВЕН избор се прави в името на ценности, идеи, философии??? Какво блеете само и позволявате на хора, които две смислени изречения не могат да вържат, да ви се правят на голямата работа, че и да ви обясняват принципите на демократичното общество?

Аз искам да избирам ценности измежду ценности и градивни идеи измежду градивни идеи. Да, понякога се налага да правиш компромис, но и той трябва да е смислен, в името на нещо значимо. А не просто за да изпълниш някакъв кух дълг или да се подчиниш на някаква куха фраза.

Истината е, че всички в политическото пространство в момента, всички, които провокират иначе толкова романтичните желания за гласуване, са толкова зле, толкова мизерни, толкова изпразнени, толкова изпразващи самата си празнота, че правят Бойко Борисов, повтарям Бойко Борисов, симпатичен!

Ами да! На фона на всички палячовци на политическата сцена, Бойко Борисов изглежда като стабилен десен пич! И при това положение трябвало да гласувам!? Абе вие наред ли сте???

“Ама срещу Сидеров и Бареков трябва да сме.” – Абе, Сидеров и Бареков са продукти на кухото статукво и на тиквеното гласуване. Когато го поддържаш, ти не им пречиш, а им помагаш. Дори днес те да не успеят, като поддържаш с гласа си останалите тиквеници, утре ще успеят. Да не би да не става така? Тези 2 недоразумения излязоха на сцената точно, защото българите гласуват не ЗА, а ПРОТИВ. Те обират каймака от това, че постоянно се повтаря, че трябва да се гласува, най-малкото срещу статуквото. Ако не беше така, те и двамата щяха да имат поне едно смислено предложение, поне някакви наченки на философия и на здрав разум. Но не е тека, защото и Бареков и Сидеров знаят, че много българи ще гласуват просто, за да накажат някого.

Аз обаче ще гласувам за ценност. Ще гласувам за нова политическа сила, алтернатива на всички тези палячовци. И чакам интелигентните хора, които ще ме порицаят, да предложат политическа алтернатива! Иначе ще считам, че ми предлагат кухото.

Моето и на други хора НЕгласуване се тълкува напълно погрешно!

Тълкува се като незаинтересованост, липса на отговорност, някаква високомерна интелектуална дистанцираност. Някои дори стигат дотам да намекват, че те, като Разбирачи на демократичния процес, гласували, защото искали да компенсират моята наивност, да оправели нещата – някои и партии правят с тази “благородна” нагласа. Абя я се скрийте! Аз не гласувам, защото всичките сте идейно импотентни.

И ще гласувам, когато видя други хора. Моето НЕгласуване е сигнал, че съм част от сериозен дремещ електорат. Аз съм част от зараждащ се политически пазар, а зараждащите се пазари са най-сладки, поради високата цена и голямата награда, които се налагат. Цената е работа по изграждане на смислено предложение, на смислена политика, а наградата е моят убеден вот!

Ще гласувам не с ръце и с крака, не и със сърце, както правят наивните гласуващи, а с главата си за чисто нова формация с либртариански убеждения. Няма да разяснявам тук какво значи това, но ще кажа, че това би било КАЧЕСТВЕНО нова платформа. Писна ми от ляво, дясно и център /среден!/ – нагледах им се, не ме кефят. Левите ме отвращават, а десните ме разочароват и отегчават. Центристите пък ми приличат на замаяни и постоянно объркани маймунки – така ще е, като се въртят постоянно и не знаят кой клон да хванат и кой да пуснат.

Та, очаквам стъпване на либертарианската идея на политическата сцена. И не съм единствен. С мен са и доста други НЕгласуващи. Така че, всъщност, аз съм все пак избирател, но в сянка. Избирател, който чака своя ход. Ако някой с либертариански принципи си е мислил за политическа кариера….време е да се замисли по-сериозно.

Автор Мартин Търпев

Read Full Post »

МАНИПУЛАТИВНОТО ПОСЛАНИЕ НА ПАРТИИТЕ

Манипулациите покрай избори 2013 се вихрят с пълна сила. Те са възможни благодарение на икономическата неграмотност на много от избирателите и на сляпото желание на същите да гласуват партийно, а не рационално. Е, аз не съм свързан емоционално с нито една партия и подхождам съвсем прагматично в избора си. За мен са важни единствено икономическите платформи на партиите, зад които прозират техните философии на управление.

Категорично заявяавам, че няма да гласувам за партия, която директно ОБЕЩАВА бързо да вдигне доходите, чрез вдигане на заплатите и пенсиите, на българите. Защо? Защото политическите партии по принцип в една свободна икономика НЯМАТ пряка възможност да направят това. Партиите не разполагат с икономически инструменти за пряко влияние върху размера на доходите. Върху номиналния размер на минималната работна заплата и пенсиите имат възможност да влияят, да, но не и върху реалния размер на доходите. Повтарям, това важи за демократична държава и свободна икономика, каквато се стреми да бъде България.

Посланието за социално управление и индексация на пенсии и заплати от страна на някои партии е манипулативно. Те просто се опитват да се възползват от ситуацията и разчитат, че това послание ще хване декиш. Всяко послание от страна на партия за пряко въздействие върху доходите е манипулатино, защото партиите нямат инструментите за такова въздейдствие – разбира се това важи за свободната икономика. В такава икономика доходите се вдигат благодарение на предприемаческите успехи на бизнеса.

В една свободна икономика, в една демократична държава РЕАЛНИТЕ доходи зависят пряко само и единствено от бизнеса и средата, в която той работи. Пряко въздействие върху доходите от страна на политиците в този случай е невъзможно. Държавният апарат, който те пряко управляват, е само разпределител и контрольор. Неговата функция е да осигури баланс и справедливост, чрез обективни правила и създаване на предпоставки за равнопоставена конкуренция. Реално държавният апарат в свободната икономика осигурява условията за свободно, справедливо и постоянно движение на капиталите и парите и за генериране на натрупвания в икономиката. Но самото движение на капиталите и парите и самите натрупвания, които водят до растеж на доходите, реално се генерират от бизнеса и неговите инвестиционни проекти. Политиците не могат да вдигат доходите, защото не разполагат с инструментите за това. Дори всички предпприятия в България да станат държавни, отново политическите обещания и разпоредби са безсилни. Защо? Защото първопричините за размера на доходите са икономически, а не политически. Целта на политиката е да създаде условия тези първопричини да се проявят.

Какви са първопричините за размера на доходите? Това са производителнoстта, ефективността и рентабилността на икономическите процеси. Благодарение на тях и единствено на тях можем да очакваме, че с времето срещу една и съща сума пари ще стоят все повече и по-качествени стоки и услуги, тоест че ще растат РЕАЛНИТЕ доходи. Реалните доходи са неразривно свързани с реалната стойност, която се създава от производството на стоки и услуги, от бизнес активността.Политиците в свободната икономика и в демократичната държава не разполагат с инструменти да влияят пряко върху първопричините за растежа на доходите. Затова считам, че посланията на много от партиите са манипулативни. Някои партии обещават растеж на доходите и индексация на пенсиите. Но откъде ще намерят пари за това? Откъде ще дойдат средствата за тази индексация? Защо са толкова сигурни, че ще има икономическа възможност за редовни индексации? Ако бизнесът е затруднен, ако в резултат на това инфлацията се увеличава, административното вдигане на заплати и пенсии ще затрудни още повече бизнеса и ще увеличи инфлацията. Като резултат реалните доходи ще намалеят. Тоест, казвам отново, за политиците е НЕВЪЗМОЖНО пряко да увеличат доходите и тяхнaта агресивна политика в тази посока е вредна и манипулативна.

Единственото, което партиите са в състояние да направят е да създадат среда, благоприятна за бизнеса, за да могат предприемачите да увеличат доходите.

Посланието на доста от партиите е манипулативно. Посланието за увеличаване на доходите, от страна на която и да е партия е манипулативно. То цели да засегне най-болното място на българина. То се стреми отново да вкара некомпетентни паразити в управлението на страната. Дано не успее!

Автор Мартин Търпев

Read Full Post »

ЗА КОГО ДА ГЛАСУВАМЕ НА ПРЕДСТОЯЩИТЕ ИЗБОРИ

Всеки ангажиран български гражданин сигурно си задава този въпрос. Провеждат се дискусии, телевизионни дебати, политическите лидери започнаха своите обръщения. За да направим правилния избор, според мен е редно първо да се запитаме и да сме наясно какво всъщност ни трябва сега, каква е основната потребност на българската икономика. След като изясним това, следва да обърнем внимание и да проучим какво точно ни предлагат политическите партии . Накрая, просто проверяваме къде е съчетанието /или къде е по-голямо то/ между дефинираните от нас потребности и заявените от партиите предложения. И тогава гласуваме и то гласуваме не толкова за партия и личности, колкото за конкретни идеи, философия, концепция, платформи.

За рационално взимане на важно стратегическо решение е полезна според мен една техника, на която попаднах в книгата „Поверително от Харвард Бизнес Скул” на Емили Чан Тя не е нещо сложно и отвлечено – напротив, тя позволява съвсем човешко и прагматично разбиране на всеки процес и казус, с цел взимане на оптимално решение. Плюсът на тази техника е, че позволява да си подредим мислите и да анализираме лесно цялостната картина, за да изберем генерална посока на разсъжденията си. Оттам подходящият избор в един момент изплува в съзнанието ни.

Основното в тази техника е постоянно да се задават два ключови въпроса, на които да се дава отговор. Когато отговорите се понатрупат, решението идва пред нас. Тези два въпроса са : Защо? и Следователно какво?. Отговорите на въпроса Защо? ни позволяват да вникнем в същността на темата, да видим причините за явленията и да се придържаме към логиката и реалността. Отговорите на въпроса Следователно какво, какво означава това? ни позволяват да се придържаме към търсенето на реалните ефекти, които да изведем като логически следствия от разсъжденията.

Защо сме толкова бедни за европейска страна? Защото не се възползваме достатъчно от предимствата на свободната икономика. Следователно какво да направим? Следователно трябва да задвижим реално икономиката, за да изкарваме повече отколкото потребяваме. Защо не изкарваме достатъчно и защо икономиката ни не работи както искаме? Защото българският бизнес не може да задържи достатъчно добавена стойност в себе си, която да реинвестира и да раздаде за крайно потребление – за доход на предприемачите и заплати за служителите. Следователно каква трябва да е политиката на държавата ни? Следователно политиката на държавата ни през следващите години трябва да е про бизнес политика. Тя трябва да е насочена към създаване на икономическа среда, в която хората да могат по-лесно да изкарват повече пари, които пари да могат в по-голямата си част да циркулират свободно в икономиката. Защо парите да циркулират свободно? Защото повечето отпушени пари водят до повече и рентабилни проекти като се изпълнява максимата пари-стока-пари прим. Следователно какво? Следователно, ако икономиката е по-свободна и повече пари са в хората и бизнеса, ще има и повече свободна икономическа активност. Защо трябва да се стимулира свободната икономическа активност? Защото реално само свободните икономически субекти и техните бизнес проекти са в състояние да произвеждат добавена стойност. Държавата е само преразпределител. Следователно какво? Следователно колкото е по-свободен българският бизнес, колкото той може по-спокойно да се фокусира върху същинската си дейност, колкото е по-свободен достъпът до различни източници на финансови средства, толкова по-бързо българската икономика ще си стъпи на краката. Защо бизнесът е затруднен и няма достатъчно налични пари? Защото досега се поддържа много рестриктивна политика, политика на финансова дисциплина, при която единствената цел на държавата е не да създава условия за бизнес, а да контролира, да санкционира, да плаши и да събира пари. Следователно какво? Вследствие на досегашната политика, бизнесьт се е свил и по-скоро се страхува и пази от държавния апарат, отколкото да го чувства като партньор, с когото да работи свободно. Защо е така? Защото досегашните управляващи мислеха единствено за финансовата дисциплина, а не за създаването на работеща икономика. Следователно какво? Бизнесът беше притиснат до стената и икономиката ни се задави. Следователно, за да тръгне икономиката ни е нужна повече свобода, нужен е въздух на българския бизнес. Откъде ще дойде този въздух?. От свободното боравене с повече налични пари от страна на предприемачите и повече обсъждания за създаване на макро икономическа политика, която да е отворена и приятелски настроена към бизнеса. И тогава какво? Тогава българският бизнес ще разполага с пари и свобода да задвижи и реализира своите проекти, което ще доведе до растеж на доходите – печалби и работни заплати. По-късно, развитието на бизнеса и наливането на повече капитали в повече и по-големи проекти ще доведе до по-големи производство и предлагане, а оттам и до по-ниски цени. Следователно само и единствено свободният и успяващ бизнес може да създаде реален икономически растеж. Следователно, правилната макро политика е либералната, дясната политика.

Да видим сега коя партия ни предлага дясна политика. ГЕРБ предлагат продължаване на дисциплината. Това предполага само рестриктивни мерки от страна на държавния апарат, така че политиката на ГЕРБ е по-скоро лява политика. Виждаме, че тази политика не работи и икономиката ни се дави и продължава да диша само заради субсидиите от Европа, чрез еврофондовете. Но тези еврофондове не са достъпни за всеки български предприемач. Дори много хора се оплакват, че не могат въобще да стигнат до кандидатстване по европроекти, заради корупция. Освен това икономка, която разчита единствено на субсидии отвън, очевидно не работи. Следователно политиката на ГЕРБ НЕ Е успешна и НЕ Е дясна. БСП са подобни на ГЕРБ. Те също не предлагат нищо особено на българския бизнес, а говорят повече за социални програми. Да, ама за осъществяване на една социална програма са необходими средства, които трябва да бъдат изкарани. За Движение България на гражданите не знам какво да кажа. Техните предложения са малко мъгляви, нито в ляво, нито в дясно. Наскоро прочетох в Интернет, че Кунева искала да докаже, че дясното е и социално, което за мен е доста странно изказване и ме навява на мисълта, че нейната партия не е убедена относно дясната политика. За мен по-социално от дясното няма. Така че аз съм объркан от техните послания и смятам, че по-скоро те биха провеждали центристка политика, която не мисля, че ще ускори особено икономическия растеж.

Единствената партия, която най-категорично застава зад ангажимента да провежда така необходимата ни дясна политика е ДСБ. Единствено от тях се чуват апели за освобождаване на бизнеса от бюрократичните пречки, за по-редовни разплащания на държавата с фирмите и за извършване на законодателни промени в полза на подобряване на бизнес климата в България. Те говорят за борба с монополистите и контрабандата и за създаване на условия за свободна търговия. Именно това е нужно на българската икономика в момента ДСБ се обявяват за освобождаването на предприемачите и отпушване на паричните потоци в страната, които да се задвижат към рентабилни проекти. Следователно какво? Следователно единствено ДСБ предлагат про активна икономическа политика, политика насочена към повишаване на доходите трайно, посредством по-висока бизнес активност и създаване на работни места. Това е дясната политика, от която се нуждае българската икономика. И тази политика няма алтернатива. Трябва ни интензивен и продължителен икономически растеж, за да си стъпим на краката. Трябва да произвеждаме, а не само да пестим. За това са необходими свобода и капитали. Освен ДСБ няма друга партия, която да ни предлага реалните предпоставки за растеж, да ни предлага дясна политика. Така че, моят апел е гласувайте за дясното.

АЗ ЩЕ ГЛАСУВАМ ЗА ДСБ, НАДЯВАЙКИ СЕ ЧЕ ТЕ НЕ САМО ОБЕЩАВАТ, А ЩЕ РЕАЛИЗИРАТ ДЯСНАТА СИ ПОЛИТИКА

Автор Мартин Търпев

Read Full Post »

КАКВО НИ ПРЕДЛАГАТ ПАРТИИТЕ

По BTV аз гледах дебат между представители на основните политически сили – ГЕРБ, БСП, ДСБ и България на гражданите. За България на гражданите не ми е интересно да говоря, тъй като поне засега не ми предлагат нищо конкретно. Те говорят само за нормалност, балансираност, компромиси – нещо не ме впечатляват. Искам обаче да обърна внимание на икономическата философия, зад която, според чутото от мен в дебата, а и според постоянните им послания, застават ГЕРБ и БСП. За мен, колкото и двете партии да се правят на врагове, филосфиите им относно икономическото развитие на България са доста подобни. Тези философии са леви.

При ГЕРБ ме смущава това, че те май смятат, че с българската икономика всичко е наред. Според техния представител в телевизионния дебат, тяхната политика е единствената възможна политика в настоящата ситуация и те не смятат да я променят. За мен това означава, че реално ГЕРБ нямат никакво предложение към българските граждани и че ако им се гласува доверие нищо ново не можем да очакваме. Това го твърдеше около 10 минути техния представител в студиото на BTV. А каква е тяхната политика? Според ГЕРБ най-важен е фискът и затова те държат на фискалната дисциплина и на силата на държавния апарат за поддържане на тази фискална дисциплина. Това значи много процедури, закони, регулации и събиране на пари от бизнеса с цел поддържане на фиска, УЖ в името на стабилността на държавния бюджет. Другото, на което разчитат ГЕРБ са европейските фондове. Значи вместо да развиват българската икономика, ГЕРБ ни обещават че ще я държат в полуумряло състояние и няма да допуснат нейната тотална смърт, посредством моментни вливания през европейските фондове. Това е нещо като да държиш тежко болен на системи и да чакаш чудото, вместо да позволиш на организма му да набере скорост и да зафункционира нормално. Това е по-скоро лява политика.

Нека се изясним. Единственият начин една икономика да излезе от криза и да се развива е чрез свободна и производителна икономическа активност. В момента на българския бизнес са му критично необходими всички пари в брой, които могат да се съберат от и без това толкова свитото потребление. Тези пари са необходими, за да се плащат заплати, за да се инвестира с цел конкурентноспособност, за да се гаранират поне незабавната и краткосрочната ликвидности с цел оцеляване и преборване на кризата. А реално без да има рентабилен, оцеляващ и успяващ безнес не може да бъдат увеличени доходите – икономически е невъзможно.

Именно затова според мен от ГЕРБ не предлагат нищо съществено и нищо полезно. Политиката на финансова дисциплина де факто не е икономическа политика, защото не създава предпоставки за икономически растеж. Не ставаш богат просто когато спестяваш. Ставаш богат когато инвестираш. Нобеловият лауреат по икономика Лудвиг фон Мизес /и останалите икономисти от Австрийската икономическа школа/ защитават тезата, че раздутата държава и самоцелното събиране на пари от страна на политиците води до нужда от събиране на още повече пари. Това е напълно естествено, защото държавата не е /или поне много рядко е/ производител на добавена стойност. И ако бизнесът й дава почти всичките си пари, а държавата не създава с тях предпоставки за развитие на икономиката и бързо връщане на тези при в обръщение, става така, че бизнесът не разполага със средства за поддържане на производителна дейност и за реинвестиране. Оттук падат инвестициите, пада ликвидността, падат заплатите, съкращават се работници, фалират фирми – генерира се бедност. Тази бедност води до намалена и намаляваща данъчна база – няма откъде държавата да вземе пари, за да функционира. Така се стига до междуфирмена задлъжнялост и голям държавен дълг, в случай че държавата започне да взима заеми. Наистина излиза, че колкото повече е финансовата дисциплина и колкото повече държавата репресира бизнеса, толкова по-бедна става държавата, толкова по-малко пари има за каквото и да било. Всъщност това май ни предлагат ГЕРБ, това е тяхната философия. И тъй като това не е нищо ново, би трябвало да сме наясно, че радикални положителни промени през техен нов мандат няма да има. Дори самите ГЕРБ заявяват това открито. Те заявяват, че ще продължат същата политика, защото са убедени че е единствената възможна и правилна политика. Така че ако искате същото, каквото е било досега, гласувайте за ГЕРБ. Според мен ако не се вземат спешно адекватни мерки, ако ГЕРБ продължат същата политика, не ни чака нищо добро.

Какво предлагат БСП, според интервюто по BTV? Те предлагат отново като ГЕРБ силна власт на държавата, но за да спечелят изборната битка говорят повече за харчене на събраните пари в бюджета. Тоест парите, които от ГЕРБ са събрали чрез финансова дисциплина, БСП предлага да изхарчи по социални проекти. Резликата между ГЕРБ и БСП е май само в това кога по-точно българската икономика ще се прецака съвсем. Ако БСП изхарчи парите по социалному и не създаде предпоставки за растеж, ще фалираме /или поне ще трябва да ни помагат/ много скоро. Ако ГЕРБ продължи да стиска бюджета и да пречи, икономиката ни ще се допрецаква още известно време – може би колкото да си уредим емигрирането. Има и трети вариант свързан с политиката на ГЕРБ. Икономиката ни да оцелее, но да е във вегетиращо състояние, разчитаща само на помощ от вън. Тогава ние ще продължим да сме бедни и да се чудим как да си плащаме консумативите.

ДСБ обаче са по-различни. Не съм твърдо партийно ангажиран засега, но от тях лъха дясната идея и десните принципи. От техния представител в студиото на BTV чух дясна логика, чух нагласа за протягане на ръка към бизнеса, чух идеи за освобождаване на предприемачите от хватката на бюрократите. Заявената от тях логика е, че доходите могат да се повишат реално само ако бъдат създадени условия те да бъдат изкарвани, чрез икономическа активност и свобода. Това е правилната капиталистическа философия, зад която заставам. Преди време прочетох и интервю на представител на ДСБ, водач на листата в Хасково. Философията й е същата и ми хареса това, което каза – освобождаване на бизнеса от излишната бюрократична тежест и отпушване на паричните потоци, които да могат да обслужват рентабилни проекти. Това е единственият начин за икономически растеж.

Не знам коя партия доколко ще изпълни обещанията си. Но обещанията на повечето партии ми звучат като страшни закани. Ако ще гласувам, ще гласувам за дясна партия, поемаща ясен ангажимент към подобряване на условията за българския бизнес.

Автор Мартин Търпев

Read Full Post »